Начало Библиография
Библиография


Индивидуалните първенства 1957-1962
Автор: колектив под редакцията на д-р Стефан Сергиев
ISBN: 954-9514-57-9
2005г.

Третият том от поредицата „Български шахматен архивь. Индивидуалните първенства" обхваща периода 1957-1962 г. Това е времето през което българските шахматисти показват творческо съзряване и постигат международно признание. През 1956 г. индивидуално първенство на страната не се провежда. Календарът на водещите ни шахматисти не е бил претрупан (изявите им се броят на пръсти), но федерацията не успява да освободи от работа и учебни занятия националните състезатели за очертаващото се доста продължително време свързано с подготовката и участието им в XII олимпиада в Москва и решава цялата дейност да бъде съсредоточена на това най-голямо шахматно събитие в света за годината. Резултатите, които българските шахматисти показват там, оправдават това решение. Първенството в началото на 1957 г. е едно от най-силните и интересните. Победителят в него, Олег Нейкирх, получава правото да играе в зоналния турнир за световно първенство, който се провежда само месец след неговото завършване в София- Това е и първият международен турнир организиран и провеждан в България. В следващите години първенствата на страната са не по-малко интересни и вълнуващи. В тях участват всички водещи български шахматисти, повечето от които са с изравнени сили и възможности. От представянето им в тези състезания са зависели по-нататъшните им изяви през годината. В този трети том са поместени 989 партии, играни в 6 първенства (броят на липсващите е много малък). За оспорвания и безкомпромисен характер на борбата в тях говори факта, че победителите са се сменяли почти всяка година. Само един, мм Здравко Милев успява да дублира успеха си. Той е шампион през 1960 и 1961 г. Другите носители на титлата „Републикански шампион" са били: Олег Нейкирх (1957), Милко Бобоцов (1958), Владилен Попов (1959) и Никола Пъдевски (1962). Разглеждайки партиите на участниците в републиканските индивидуални първенства през този период прави впечатление тяхното израстване: усъвършенстван е дебютният им репертоар - не малко от тях се опитват творчески да интерпретират дебютните схеми, които играят, търсейки нови оригинални продължения; повишено е майсторството в разиграването на мителшпилните и ендшпнлните позиции.