Швейцарска система, която се базира на рейтинга

Приета от Общото събрание през 1992, 1997 и 1998

А. Уводни бележки и дефиниции

А.1 Рейтинг

Препоръчва се извършване на проверка на рейтинга, предоставен от състезателите. Ако съдиите не разполагат със сигурен рейтинг за даден състезател, то те трябва възможно най-точно да го изчислят/ пресметнат/ преди започване на турнира.
(за обръщане на немско Ingo или британско BCF се използува рейтинг = 2840 - 8 х INGO = 600 + 8 x BCF).

А.2 Ред

Само за целите на съставяне на двойки състезателите се подреждат съответно по
а) точки
б) FIDE ELO
в) международно звание (МГМ, ЖГМ, ММ, ЖММ, ФМ,ЖФМ, без титла)
г) по азбучен ред (освен, ако предварително не е посочено, че този критерий се замества с друг)

Редът, изготвен преди първия кръг (когато всички имат нулев резултат), се използува за определяне на турнирните номера: състезателят, с най-висок рейтинг получава № 1 и т. н.

А.3 Точкови групи

Състезатели с равен брой точки съставляват хомогенна точкова група. Състезатели, които не влязат в двойка след образуването на двойки в точковата група, се преместват надолу в следващата точкова група, която поради тази причинна става хетерогенна. Когато се образуват двойките в хетерогенната точкова група, състезатели, които са преместени от по-горна група, при възможност винаги се групират първи. По този начин се оформя останалата част от точковата група, която винаги се третира като хомогенна.
Хетерогенна точкова група, в която най-малко половината от състезателите са дошли от по-висока точкова група, също се третира като хомогенна.

А.4 Прехвърляне на състезатели

При съставяне на двойки в хетерогенна точкова група, се групират състезатели с неравен брой точки.

За да се избегне един състезател отново да стане плаващ в някой от следващите кръгове, това се отбелязва на състезателния му картон. Състезателят с най-високо класиране се сваля надолу, а този с най-ниско се качва нагоре.

А.5 Свободни състезатели

Ако общият брой състезатели е (или стане) нечетен, един състезател остава свободен. Този състезел се обявява за свободен- той няма противник, не получава цвят, но получава една точка.Обявяването на един състезател за свободен се счита за местене надолу.

А.6 Подгрупи

За да се образуват двойки точковата група се разделя на две подгрупи, който се наричат П1 и П2.
В хетерогенната точкова група П1 се вкючват всички състезатели, които са прехвърлени от по-горна точкова група.
В хомогенната точкова група П1 се вкючват по-горната половина от броя на състезателите от точковата група (която се закръкля надолу).
Броят на състезателите в П1 се обозначава с "Д", като сочи броя на двойките, които трябва да бъдат съставени.
И в двата случая П2 включва всички останали състезатели от точкавата група.
И в двете подгрупи П1 и П2 състезателите се подреждат съгласно А2.

А.7 Цветова разлика и цветово предпочитание

Цветовата разлика на даден състезател е броя на партиите, играни от него с бели фигури минус броя на партиите му, играни с черни фигури.
След всеки кръг може да се определи цветовото предпочитание за всеки състезател.
(а) Цветът на даден състезател е задължителен, когато цветовата му разлика е по-голяма от 1 или по-малка от -1, или когато е играл с един и същи цвят в двата последни кръга.
Цветът е бял, когато цветовата разлика е < 0 или, когато последните две партии са играни с черни фигури, в останалите случаи е черен. В този случай (задължителният) цвят вече е отбелязан на точковата карта. (Това правило не важи, когато се групират в двойка състезатели с резултат от над 50 % в последния кръг.)

б) Предпоставка за силен цвят се явява, когато цветовата разлика на даден състезател е различна от 0. Цветът е бял, когато цветовата разлика е < 0, в останалите случаи е черен.

в) Предпоставка за слаб цвят се явява, когато цветовата разлика на даден състезател е 0, цветът се сменя като си има предвид предишната партия. В този случай цветовата разлика се записва като +0 или -0, в зависимост цвета от предишната партия (съответно бял или черен).
Преди първия кръг цветовата разлика на един състазател (най-често този с най-малък номер, често № 1) се определя чрез жребии.

А.8 Дефиниране на "х"
Броят на двойките, които могат да бъдат образувани в точкова група, както в хомогенна, така и в хетерогенна, без да бъдат напълно покрити цветовите предпочитания, се представят със символ "х".

х може да се изчисли както следва:

w = брой състезатели с цветово предпочитание бяло
b = брой състезатели с цветово предпочитание черно
q = броят състезатели в точкова група разделен на 2 (закръгля се нагоре)
Ако b>> w тогаво x = b-q, иначе x = w-q

А.9 Транспозиции и промени

(а) За съставяне на двойки за даден кръг често се налага промяна в реда в П2. Правилата за извършване на такава промяна, наричана транспозиция, са дадени в Г1.

б) В хомогенна точкова група може да се наложи размяна на състезатели от П1 и П2. Правилата за размяна са дадени в Г2. След всяка размяна и П1 и П2 се подреждат съгласно А2.

Б. Критерии за съставяне на двойки

Главени (абсолютни) критерии
(Тези критерии не могат да бъдат нарушавани. При необходимост, състезателите се местят надолу в по-ниска точкова група.)

Б.1
а) Двама състезатели могат да играят един срещу друг само веднъж.
б) Състезател, получил точка без игра, като свободен или в случай, че противникът му не се е явил навреме, не може отново да бъде определян за свободен.

Б.2
а) Цветовата разлика на даден състезател не може да бъде >+2 или <-2.
б) Състезател не може да получи един и същи цвят три поредни пъти.

Относителни критерии
(Дадени са с приоритет от горе на долу. Трябва да се изпълняват доколкото е възможно. За да се съблюдават тези критерии, могат да се извършват транспозиции или дори размени, но не трябва да се мести състезател надолу в по-ниска точкова група.)

Б.3 Разликата в точките на двама състезатели, групирани в двойка, трябва да бъде възможно най-малка, като в иделният случай е нула.

Б.4 Възможно най-голям брой състезатели получават предпочитания цвят. (Когато х на точкова група не е равен на нула, това правило се пренебрегва. От х се изважда единица всеки път, когато не може да се даде предпочитания цвят.)

Б.5 Никой състезатели не трябва да получи едно и също преместване в два последователни кръга.

Б.6 Никой състезател не трябва да има идентично премествене с това отпреди два кръга.
Забележка: Б2, Б5 и Б6 не се прилагат, когато се групират състезатели с резултат над 50 % в последния кръг.

В. Процедури за съставяне на двойки
Започва се от най-високата точкова група, като се прилагат следните процедури за всички групи до получаване на приемливи двойки. След това се използуват правилата за даване на цвят (Д) за определяне на състезателите, които ще играт с бели фигури.

В.1 Ако в точковата група има състезател, за който не може да бъде намерен противник в нея без да се нарушат Б1 или Б2 то тогава:
- ако състезателят е прехвърлен от по-горна точкова група се прилага В12.
- ако това е най-ниската точкова група се прилага В13.
- във всички останали случаи: този състезател се мести надолу в следващата точкова група.

В.2 Определя се х съгласно А8.

В.3 Определя се р съгласно А6.

В.4 Състезателите с най-малки номера се поставят в П1, а останалите в П2.

В.5 Състезателите в П1 и П2 се подреждат съгласно А2.

В.6 В двойка се групират състезателя с най-малък номер от П1 с този с най-малък номер от П2,вторият по ред от П1 с втрият по ред от П2 и т.н. Ако получените р двойки не нарушават Б1 и Б2, то формирането на двойки в тази точкова група се счита за приключено.
- в случаите на хомогенна точкова група: останалите състезатели се местят надолу в следващата точкова група. В тази точкова група се започва от В1.
- в случаите на хетерогенна точкова група: до момента са групирани само състезатели, прехвърлени от по-горна точкова група. Започва се от В2 с останалата хомогенна част от групата.

В.7 Прилага се нова транспозиция на П2 съгласно Г1 и отново се започва от В6.

В.8 Когато остане хомогенна част от групата, прави се нова размяна между П1 и П2 съгласно Г2. Започва се отново от В5.

В.9 Пропускат се критерии Б6 и Б5 (в този порядък) за прехвърляния в по-долна група и се започва отново от В4.

В.10 В случаите, когато остане хомогенна част от групата: изважда се от двойка състезателя с най-нисък рейтинг, преместен от по-горна група и се прави опит да му се намери друг противник, като се започва от В7.
- Ако за този състезтел не може да се направи алтернативно групиране, тогава първо се пропуска критерии Б6, след това Б5 за местене нагоре и се започва от В2.

В.11 Докато х е по-малко от р: х се увеличава с по 1. Когато се извършва групиране на останалата част от групата, развалят се също така всички двойки със състезатели преместени отгоре. Започва се отново от В3.

В.12 В случаи на хетерогенна група: разваля се групирането в предишната точкова група. Ако в тази предишна точкова група може да се извърши групиране, чрез което друг състезател да се премести надолу в настоящата и това позволява р групиране на двойки, то тогава това групиране на предишната точкова група се приема.

В.13 В случаи на най-ниската точкова група: групирането по двойки в предпоследната точкова група се разваля. Прави се опит да се намери друг начин за групиране на двойките в предпоследната точкова група, който да позволи да се извърши групиране в най-ниската точкова група. Ако в предпоследната точкова група р стане равно на нула (т.е. не може да се направи групиране, ксоето да позволи вярно съставяне на двойки в най-ниската точкова група) тогава двете най-ниски точкови групи се обединяват в нова най-ниска точкова група. Тъй като сега предпоследна става друга точкова група, може да се повтори В13, докато се получи приемливо групиране по двойки.

В.14 Р се намалява с 1 (и ако оригиналната стойност на х е по-голяма от нула, х също така се намалява с 1). След като р стане различно от нула, започнете отново с В4. Ако р стане равно на нула, цялата точкова група се мести надолу в следващата. Тази точкова група се започва отново от В1.

Г. Процедури за траспозиции и извършване на размени

Напр. П1 включва състезатели 1, 2, 3, и 4 (в този порядък); П2 съдържа състезатели 5, 6 ,7, и 8 (в този порядък).

Г.1 Транспозициите в П2 трябва да започнат със сътезателите с ? най-голям номер с приоритет в нисходящ ред.
а) 5-6-7-8
б) 5-7-6-8
в) 5-7-8-6
г) 5-8-6-7
д) 5-8-6-7
е) 5-8-7-6
ж) 6-5-7-8
з) 6-5-8-7, и т.н.

Съвет: Сложете всички номера, които могат да бъдат състъвени с цифрите 5, 6, 7 и 8 въз възходящ ред.

Г.2 Когато се прави размяна между П1 и П2 разликата между номерата, които се разменят трябва да бъде възможно най-малка. Когато разликите при различните варианти са равни, взима се тази, която касае състезателя с най-голям номер от П1.

Забележка: Транспозоция- промяна на реда в П2

Размяна на един състезател Размяна на двама състезатели
 432
5acf
6beh
7 dgi
 3+42+42+3
5+6jlо
5+7кnq
6+7mpr

По-горните таблици съдържат последователността, с която трябва да се прилагат промените.
Размяна на един състезател: а) 4 и 5; b) 4 и 6; c) 3 и 5; и т.н. до дотсигане на i) 2 и 7
Размяна на двама състезатели: j) 3+4 с 5+6; к) 3+4 с 5+7; l) 2+4 с 5+6 и т.н. След всяка размяна П1 и П2 трябва да се пренаредят съгласно А2.
Забележка: Ако броя на състезателите в дадена точкова група е нечетен, П1 вкючва един състезател по-малко от П2. В такъв случай при 7 състезатели П1 включва състезатели 1,2 и 3, а П2 4, 5,6, и7. Промените, които трябва да бъдат извършени в този случай, могат да бъдат намерени от посочените по-горе примери, като се намалят всички номер в П1 и П2 с 1.Тогава последната колона на втората таблица става излишна.
Д. Правила за определяне на цветовете
Прилага се при всяко съставяне на двойки (с низходящ приоритет):

Д.1 Дават се и на двамата състезатели цветовите предпочитания.

Д.2 Дава се цветовото предпочитание на по-силния.

Д.3 Цветовете се редувт до най-скорошния кръг, където са играли с различни цветове.

Д.4 Дава се цветово предпочитание на състезателя с по-висок номер.

Д.5 В първия кръг всички състезатели с четни номера от П1 получават различен цвят от всички състезатели с нечетни нномера в П1.

Е. Заключителни бележки

След изготвянето на двойките, сортирайте ги преди да ги обявите .
Критериите за сортиране са (с низходящ приоритет)
- точките на състезателя с по-малък номер в дадената двойка;
- сумата от резултатите на двамата състезатели в дадената двойка;
- класирането на състезателя с по-малък номер съгласно А2 в дадената двойка;

Д.2 Кръгове, когато състезателите са били свободни или двойки, където състезателите не са играли или единия от състезателите е загубил поради закъснение или неявяване, не се взимат под внимание по отношение на определянето на цветовете. Такова образуване на двойки се счита за редовно в предстоящите кръгове.

Д.3 Състезател, който след петия кръг има история на цветовете ЧББ-Ч (т.е. невалидна партия в четвъртия кръг), се третира като - ЧББЧ по отношение на Д3. В такъв случай БЧ-БЧ се взима за -БЧБЧ, а ЧББ-Ч-Б като - - ЧББЧБ.

Д.4 Тъй като всички състезатели са в една хомогенна точкова група преди началота на първия кръг и се подреждат съгласно А2 , състезателят с най-малък номер от П1 играе срещу състезателят с най-малък номер от П2 и ако броят на състезателите е нечетен, състезателят с най-голям номер се определя за свободен.

Д.5 Състезатели, които се оттеглят от турнира, по-нататък не се включват в двойки. Състезатели, за които предварително се знае, че няма да играят в даден гръг, не се групират в двойка за този кръг и получават 0.

Д.6 След като съставените двойки са огласени, те не се променят, освен ако са нарушени абсолютните критерии за съставяне на двойки (Б1 и Б2).

Д.7 Ако
- даден резултат е нанесен погрешно, или
- партия е играна с погрешни цветове, или
- рейтингът на състезател трябва да бъде поправен, то тогава това ще повлияе на предстоящето образуване на двойките.
Съдията трябва да реши дали това ще окаже влияние на вече изготвените и огласени двойки, но които още не са играли.

Освен ако регламента на турнира на постановява различно:

Д.8 Състезатели, които отсъстват от даден кръг без да се уведомили за това съдията, се считат за оттеглилли се.

Д.9 Незавършили партии се считат за реми само с цел изготвяне на двойки.

Д.10 За изготвяне на крайно класиране по двойки се прилагат следните критерии (в низходящ приоритет):
- най-висик брой точки; ако има няколко състезатели с равен брой точки, то паричната награда се поделя помежду им;
- когато касае първото място: най-добрият резултат от партиите, където състезателите са играли помежду си;
- най-високият среден рейтинг на противниците;
- теглене на жребии.