Правилник за турнири, провеждани по Швейцарска система

Съкратено наимование: Правилник на ФИДЕ за Швейцарска система

Приет от Генералната Асамблея през 1987
Внесени поправки от Генералната Асамблея през 1988 и 1989

Обхват на Правилника
Настоящият правилник се прилага за официални състезания на ФИДЕ, както и за състезания, регистрирани във ФИДЕ и предварително заявени, че ще се проведат по "Швейцарската система на ФИДЕ". В такива случаи се разрешават само незначителни отклонения от Правилника.
Те трябва да бъдат обявени преди началото на състезанието,като за това се обърне специално внимание на участниците. Използуването на компютър за образуване на двойките и изчисляване на резултатите се счита за помощно средство в работата на съдията. Той може да приеме или да промени изходната информация, като във всички случаи носи отговорността за окончателното решение.
Забележка: Във версията на Правилника С.04А ( Правилник на ФИДЕ за Швейцарската система , приет от Генералната Асамблея през 1987) е решено (Чл. 12.7), че смяната на противници, напр. с цел балансиране на цветовете, трябва да бъде ограничена до противници с разлика в рейтинга до 100 ЕЛО точки. С решение на Генералната асамблея от 1988 год. това ограничение се прилага само в"Макси-турнирите", т.е. където броят на участниците надвишава 2? ( 2 повдигнато на степен n), където n е броят на кръговете. (Б.Р. Примерно при 7 кръга трябва да има повече от 128 участници, при 9- повече от 512 и т.н. Това изискване беше неприложимо за нашите турнири, тъй като броят на участниците почти винаги е бил под тези цифри.). В Правилника на ФИДЕ за Швейцарска система, приет от Генералната Асамблея през 1988, текстовете в скоби на чл. 10.2 и 10.8, както и чл. 12.7 се прилагат само за "Макси турнирите".
През 1988 също така бяха приети и други поправки.

А. Основни принципи на Швейцарската система

Основните принципи на Швейцарската система са:

1. Предварително се обявява броят на кръговете, които ще се играят.

2. Двама състезатели могат да играят помежду си само един път.

3. Състезателите образуват двойки с противници, които имат същия брой точки, или най-близък брой точки.

4. При възможност на всеки състезател се дават толкова пъти белите фигури, колкото и черните.

5. При възможност на всеки състезател се дава цвят на фигурите, различен от този, получен в предишния кръг.

6. Крайното класиране се определя от сбора на спечелените точки: 1 точка за победа, 0.5 точки за равна партия (реми) и 0 точки за загуба. Една точка получава състезател, чийто противник не се яви за насрочена партия.

Б. Общи правила за образуване на двойки

7. Турнирни номера
Преди съставяне на двойките за първия кръг се изготвя списък на участниците, като на състезателите се дават турнирни номера според рейтинга им. №1 се дава на състезателя с най-висок рейтинг (ЕЛО). Според този Правилник състезател с №1 получава *най-малкият турнирен номер. Състезатели с равен рейтинг или без ФИДЕ рейтинг се подреждат по реда на международните си звания, след това по национален рейтиг или чрез теглене на жребий. (Б.Р. У нас това правило винаги се спазва, като при пълно съвпадение на показателите се извършва подреждане по азбучен ред- началната буква на името или презимето). В състезанията, провеждани по Швейцарска система, могат да се използуват турнирни картони, където да се отразяват всички данни за състезателите. (Б.Р. У нас те са комбинирани с анкетни карти, където се съдържат всички необходими данни).

8. Свободен състезател

8.1 Ако в някой кръг броят на състезателите е нечетен, то свободен състезател ще бъде състезателят с най-голям номер (най-ниско ЕЛО) от най-ниската точкова група.

8.2 Един състезател може да бъде свободен от игра само веднъж по време на целия турнир. Състезател, спечелил служебна точка поради неявяване на противник, не може да почива в следващия кръг .

8.3 Състезател, свободен от игра в даден кръг, получава точка. Счита се, че за този кръг той няма противник и не е получил цвят.

9. Образуване (съставяне) на двойки в точкова група

9.1 Двама състезатели, които до момента не са играли един срещу друг, се считат за подходящи да съставят/образуват двойка при условие, че никой от тях не получава еднакъв цвят фигури за трети пореден кръг, или ще играе с един и същи цвят фигури три пъти повече в сравнение с другия.

9.2 Точковата група се формира от състезатели с еднакъв брой точки. Средната точкова група се формира от състезатели с брой точки равен на половината от броя на играните вече кръгове. Образуването на двойките започва от най-високата точкова група и продължава надолу до средната. След това се продължава с образуване на двойки от най-ниската точкова група нагоре до средната. Последни се формират двойките от средната точкова група. Формирането на двойките в средната точкова група става отгоре надолу.

9.3 Преди формиране на двойки в дадена точкова група, състезателите от тази точкова група, които нямат подходящи противници се прехвърлят в съседна точкова група. Тези състезатели са следните:

А) които вече са играли с всички противници от своята точкова група;
Б) които вече са получили повече от два пъти еднакъв цвят фигури, а в тази точкова група няма подходящ противник, който да им позволи да получат алтернативния цвят;
В) които вече са получил един и същи цвят фигури в предишните два кръга, а в тази точкова група няма подходящ противник, който да им позволи да получат алтернативния цвят;
Г) необходимо е броят на състезателите в дадена точкова група да стане четен.

Този състезател, който преминава от една точкова група в друга , се нарича плаващ. Правилата за подбор на плаващ състезател, ако имаме избор, са дадени в раздела "Правила за подбор на плаващ състезател".

9.4 Състезателите в дадена точкова група, след евентуално прехвърляне на плаващи състезатели, се подреждат по реда на турнирните им номера. Като за начало състезателите от горната половина на списъка формират двойки със състезателите от долната половина. Тези двойки се наричат предварителни и се потвърждават след щателна проверка за съвместимост на партньорите и цветовете на фигурите. Ако състезателите от дадена точкова група са с номера: 1,2,3…n, тогава предварителните двойки са както следва (без да са взети подвнимани цветовете на фигурите): 1 срещу ( n/2 + 1), 2 срещу ( n/2 + 2), 3 срещу ( n/2 +3)….n/2 срещу n. (б.р. Ако състезателите в една точкова група имат номера 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 ,8, предполагаемите двойки, като се игнорират цветовете са : 1-5, 2-6, 3-7, 4-8.)

9.5 Когато партньорите от предварително съставените двойки вече са играли един срущу друг, състезателят с по-голям номер (б.р. по-нисък рейтинг) се заменя с друг от същата точкова група. При възможнвост се допускат и други смени на противниците с цел осигуряване на алтернатилност или изравняване на цветовете. Процедурите по разместване на състезателите са дадени в "Правила за смяна на противниците".

9.6 Съставяне на двойки в блокираната средна точкова група

Ако в средната точкова група не е възможно образуването на двойки, то трябва постепенно да започне нейното разширяване при следния ред:
- ако броят на плаващите състезатели от по-високата точкова група е по-голям от броят им от по-ниската, то следващата двойка от по-ниската точкова група се разделя и състезалите от нея се третират като допълнителни плаващи състезатели в средната точкова група. След това започва отново образуването на двойки в средната точкова група.

- ако горното условие не е изпълнено, то тогава се разделя следващата двойка от по-високата точкова група и състезалите й се третират като допълнителни плаващи състезатели от по-високата точкова група. След това започва отново образуването на двойки в средната точкова група ( б.р. заедно с прехвърлените нови двама състезатели от по-високата точкова група).

10. Правила за подбор на плаващ състезател

10.1 Плаващ състезател е този, който се прехвърля в друга точкова група или на основание чл. 3, или поради липса на подходящ противник, въпреки извършените промените в тази точкова група.

10.2 При образуване на двойките отгоре надолу, плаващият състезател се прехвърля в съседната по-ниска точкова група. При образуване на двойките отдолу нагоре, плаващият състезател се прехвърля в съседната по-висока точкова група.
Когато се прави четен броят на състезателите в дадена точкова група, трябва да се определи полагаемият се цвят на всеки от тях и да се избере за плаващ онзи състезател, който би довел до изравняване на състезателите по полагаем цвят.
(В макси турнирите, когато образуването на двойки се извършва отгоре надолу разликата в рейтинга между избраният състезател и този с най-голям номер (най-ниско ЕЛО) не трябва да надвишава сто точки. В противен случай състезателят с най-голям номер се избира за плаващ. Когато образуването на двойки се извършва отдолу нагоре, разликата в рейтинга между избраният състезател и този с най-малък номер ( най-високо ЕЛО) не трябва да надвишава сто точки. В противен случай състезателят с най-малък номер се избира за плаващ.)
Ако броят на състезателите, които трябва да играят с бели фигурие е равен на броя на тези, които трябва да играят с черни, при образуване на двойките отгоре на долу за плаващ състезател се избира този с най-голям номер (най-ниско ЕЛО), а при образуване на двойките отдолу нагоре, този с най-малък номер (най-високо ЕЛО).

10.3 Когато има възможност за избор кой състезател да мине в по-ниска точкова група, се избира този с най-голям номер (най-ниско ЕЛО) от дадената точкова група, за който има подходящ противник в по-ниската точкова група, след като се изключат противниците на плаващи състезатели, които имат повече точки или по-малък турнирен номер (по-високо ЕЛО) от предложения за плуващ.

10.4 Когато има възможност за избор кой състезател да мине в по-висока точкова група, се избира този с най-малък номер (най-високо ЕЛО) от дадената точкова група, за който има подходящ противник в по-високата точкова група, след като се изключат противниците на плаващи състезатели, които имат по-малко точки или по-висок турнирен номер (по-ниско ЕЛО) от предложения за плуващ.

10.5 Ако състезател, предложен за плаващ няма подходящ противник в съседната точкова група, при възможност се заменя с друг състезател от неговата точкова група. В противен случай той трябва да бъде прехвърлен в по-следващата точкова група.

10.6 Когато се образуват двойки в точкова група с плаващи състезатели от по-висока точкова група, пръв се групира плаващият състезател с най-много точки или при еднакъв брой точки този с най-малък турнирен номер (с най-високо ЕЛО).

10.6.1 Когато образуваме двойки в точковата група, която вкючва плаващи състезатели от по-висока точкова група (ПГ- плаващ отгоре надолу), пръв се групира плаващият състезател с най-малък турнирен номер (най-високо ЕЛО).
10.6.2 Когато образуваме двойки в точкова група с плаващи състезатели от различини по-високи точкови групи (ПГ), пръв се групира състезателят, идващ от най-високата точкова група. Това не винаги е състезателят с най-малък турнирен номер (най-високо ЕЛО).
10.6.3 Когато в една точкова група има плаващи състезатели, които идват от по-горни (ПГ) и по-долни точкови групи (ПД) * в горната половина на точковата група или в средната точкова група първи образуват двойка плаващите състезателите от горе надолу, след това плаващите които идват отдолу нагоре и най-накрая останалите.

10.7 Когато се образуват двойки в точкова група с плаващи състезатели от по-ниска точкова група, пръв се групира плаващият състезател с най-малко точки или при еднакъв брой точки , този с най-голям турнирен нобер (с най-ниско ЕЛО).

10.7.1 Когато образуваме двойки в точкова група, която вкючва плаващи състезатели от по-ниска точкова група (ПД) - в долната половина, пръв се групира плаващият състезател с най-голям турнирен номер (най-ниско ЕЛО).
10.7.2 Когато образуваме двойки в точкова група с плаващи състезатели от различини по-ниски точкови групи (ПД), пръв се групира състезателят, идващ от най-ниската точкова група. Това не винаги това е състезателят с най-голям турнирен номер (най-ниско ЕЛО).

10.7.3 Когато в една точкова група има ПД и ПГ във втората половина от точковата група, първо се групират ПД, след това ПД и накрая останалите.

10.8 Когато двойките се образуват отгоре надолу, плуващият състезател се групира със състезателя с най-малък номер (най-високо ЕЛО), който му осигурява алтернативен цвят. ( В макси турнирите разликата в рейтинга на предложените състезатели не трябва да надвишава 100 точки). Когато двойките се образуват отдолу нагоре, плуващият състезател се групира със състезателя с най-голям номер (най-ниско ЕЛО), който му осигурява алтернативен цвят.( В макси турнирите разликата в рейтинга на предложените състезатели не трябва да надвишава 100 точки).

10.9 Според произхода и съвместимостта им в съседна точкова група, плаващите състезатели се делят на четири типа, дадени по-долу в низходящ ред, в зависимост от недостатъците им за влизане в двойка.

а) плаващ състезател, прехвърлен в точкова група в предишния кръг , който няма подходящ противник в съседната точкова група;

б) плаващ състезател, прехвърлен в точкова група в предишния кръг , който има подходящ противник в съседната точкова група;

в) плаващ състезател, който няма подходящ противник в съседната точкова група;

г) плаващ състезател, който има подходящ противник в съседната точкова група;

При възможност за избор плаващият състезател трябва така да се избере, че да се сведат доминимум недостатъците му за влизане в двойка, като се имат в предвид следните приоритети:

а) да се избягват плаващи състезатели от тип а
б) да се избягват плаващи състезатели от тип б
в) да се избягват плаващи състезатели от тип в

10.10 Състезател, който вече е бил плаващ в предишния кръг, не може да бъде избран за такъв съгласно чл. 9.3.г (броят на състезателите в дадена точкова група да стане четен) при условие, че:
- това няма да води до други плаващи състезатели от типа а, б или в от чл. 10.9;
- това няма да намали броят на двойките в тази точкова група.

11. Правила за смяна на състезателите

11.1 Предварително съставените двойки от състезатели на основание чл. 9.4 внимателно се проверяват да не са в разраз с чл. 2, който гласи, че двамата противиници не трябва да са играли помежду си до момента и

(а) когато образуваме двойките отгоре надолу, внимателната проверка на предварително съставените двойки започва от състезателя с най-малък номер (най-високо ЕЛО). Ако тази двойка не отговоря на изискаването на чл. 2, то състезателят с по-голям номер (по-ниско ЕЛО) се сменя, докато се намери подходящ противник; или,
(б) когато двойките се образуват отгоре надолу, повторният им преглед започва от състезателя с най-голям номер (най-ниско ЕЛО). Ако двойката не отговоря на чл. 2, то състезателят с по-малък номер (по-високо ЕЛО) се сменя, докато се намери подходящ противник.

11.2 По-долу е даден пример за точкова група от шест състезатели, които са групирани отгоре надолу. Първо се прави опит за намиране на подходящ противник за състезател № 1, който е състезателят с най-малък номер в точковата група (най-високо ЕЛО).
Предварително съставените двойки в тази точкова група от шест състезатели са като следва:
1-4
2-5
3-6

В случай, че противниците от двойка 1-4 не са подходящи, например те вече са се срещали в предишен кръг, състезател №4 сменя място със състезател № 5 и получаваме следните двойки:
1-5
2-4
3-6

Ако се окаже, че и противниците в двойка 1-5 не са подходящи, се правят нови смени. Извършват се следните промени в първоначално съставените двойки, за намиране на подходящ противник на състезател № 1:
Предварително предложените двойки (колона 1) и възможните смени за намиране на подходящ противник на № 1 са както следва:
1-4 1-5 1-6 1-3 1-2
2-5 2-4 2-4 2-5 3-5
3-6 3-6 3-5 4-6 4-6

Забележка: От примера се вижда, че при невъзможност да се направят двойки между състезателите от двете половини на точковата група това между да стане и между състезатели от едната половина ( 1-2, 1-3, и т.н.).

11.3 След намиране на подходящ противник за №1 напр. №6, се прави внимателна проверка на противника на № 2. Промените за намиране на подходящ противник на № 2 се правят в следния ред.
Предварително предложените двойки (колона 1) и възможните промени за намиране на подходящ противник на № 2 са както следва:
1-6 1-6 1-6 1-3 1-2
2-4 2-5 2-3 2-6 3-5
3-5 3-4 4-5 4-5 4-6

11.4 Промените за намиране на подходящ противник за състезател № 2 трябва да се правят така, че в същото време да се запази подходящ противник на състезател №1. Ако това не можа да стане, напр. защото състезател №1 и №2 са играли вече помежду си в предишен кръг, както и с останалите състезатели с изключените на №6, то тогава оригиналната двойка 1-6 се запазва, а състезател №2 се мести в друга точкова група като плуващ. И

(а) ако точковата група първоначално е била с нечетен брой състезатели и състезателят с най-голям номер (най-ниско ЕЛО) е бил прехвърлен като плуващ, за да стане броят четен, то №2 се заменя с плаващия състезател, първоначално № 7 в точковата група, или,

(б) ако точковата група първоначално е била с четен брой състезатели, тогава състезателят, останал с най-голям номер (най-ниско ЕЛО) заедно със състезател №2 се прехвърлят като плуващи в съседна точкова група. Така броят на състезателите в точковата група остава четен.
Други примерни промени могат да се намерят в подробния вариант на "Инструкции за съставяне на двойки по швейцарска система" (правилник С.04В).

12. Правила за определяне на цветовете

12.1 При възможност посредством размяна противници, всеки състезател трябва да получи алтернативен цвят не фигурите. В края на всеки четен кръг всеки състезател трябва да има равен брой партии, играни съответно с черни и бели фигури. Освен това

(а) никой състезател не може да играе три последователни кръга с един и същи цвят и
(б) никой състезател не може да е играл с един и същи цвят фигури три пъти повече отколкото с другия.
12.2 След първата внимателна проверка и необходимите смени, за да се установи, че всички предварително съставените двойки в точковата група са нови (не са играли помежду си), се извършва втора внимателна проверка. При нея, ако се налага, отново се правят смени и при възможност на всеки състезател се дава алтернатилен и в същото време изравняващ цвят.

12.3 Ако един от състезателите в двойката е играл със същия цвят фигури в предишните два кръга, той трябва да получи алтернативен цвят. Ако и двамата състезатели от двойката са играли с един и същи цвят в предишните два кръга и за тях няма подходящи противници в точковата група, то тогава единият от тях или и двамата трябва да бъдат прехвърлени в друга точкова група като плуващи.

12.4 Ако и двамата състезатели от една двойка са играли с едни и същи цвят в предишния кръг, тогава се връща последователно назад, за да се установи кой от тях трябва да смени цвета на фигурите. Ако състезателите са от средната точкова група или по-горна и имат идентична история на цветовете, тогава на състезателя с най-малък номер (най-голямо ЕЛО) се дава алтернативен цвят или в четни кръгове изравняващ цвят.
Ако състезателите са от точкова група под средната и имат идентична история на цветовете, тогава на състезателя с най-голям номер (най-ниско ЕЛО) се дава алтернативан цвят, или в четен кръг му се дава изравняващ цвят.

12.5 В нечетните кръгове, при възможност, на всеки състезател се дава цвят, с който е играл само едни път повече отколкото с другия.

12.6 В четни кръгове, при възможност, на всеки състезател са дава цвят, с който да се изравни броят на партиите, играни с бели и черни фигури. Когато и на двамата състезатели трябва да се даде един и същ изравнявящ цвят, а не са възможни други промени, цветовата история решава кой да получи изравняващия цвят, съгласно чл. 12.4. В такъв случай един състезател ще играе с два пъти повече от единия цвят, отколкото с другия. Това е позволено, но трябва да се внимава да не се нарушава чл. 12.1 (а) и 12.1 (б) и да се изравнят цветовете при пръв удобен случай.

12.7 В макси турнирите се позволява смяна на противинка, за да се намери такъв, който трябва да играе с алтернативин цвят само, ако разликата в рейтинга на разменените противници не надвишава 100 точки.

13. Изключения, които са възможни само в последния кръг

В последния кръг, се дава приоритет на чл. 3 (състезателите образуват двойки с противници, които имат същия брой точки, или най-близък брой точки) пред изскванията за алтернативност и изравняване на цветовете. Ако състезателите не са играли в предишен крък, те могат да образуват двойка, дори ако трябва на един от тях да се даде еднакъв цвят фигури за трети пореден кръг или да играе с три пъти повече от единия цвят фигури отколкто с другия.

С. Кратки примери за съставяне на двойки

14. Съставяне на двойките за първия кръг

14.1 Ако броят на състезателите е нечетен, състезателят с най-ниско ЕЛО (най- голям номер) в списъка почива.

14.2 Цветът на състезател № 1 се определя чрез жребий. На останалите състезатели с нечетни номера от първата половина на списъка се дава същия цвят. На състезател № 2 и на останалите четни номера от горната половина на списъка се дава другия цвят. В зависимост от жребия съставянето на двойките за първия кръг на даден турнир с четиридесет състезатели би следвало да бъде или 1-21, 22-2, 3-23, 24-4,…40-20, или 21-1,2-22, 23-3, 4-24 …20-40, където на първо място се поставя състезателят, който играе с белите фигури. Това е единственият случай, когато е необходимо цветовете на състезателите да се определят чрез жребий.

14.3 На състезатели, спечелили пратия се присъжда една точка, на състезатели, завършили реми- половин точка, а на състезатели, загубили партия- нула точки.

15. Съставяне на двойките за втория кръг

15.1 Състезателите с еднакъв резултат образуват точкови групи. ( б.р. след първия кръг това са три точкови групи, които вкючват съответно състезатели с една, половин и нула).

15.2 Свободен състезател При нечетен брой състезатели, свободният (почиващият) състезател се определя съгласно чл. 8.

15.3 Образуването на двойките започва от най-високата точкова група (1 точка), продължава с най-ниската точкова група (0 точки) и завършва със средната точкова група (0.5 точки).
Подоробни указания за съставяне на двойки във втория кръг и по-нататъшните кръгове са дадени в Правилник С.04 А.

Г. Допълнителни разпоредби

16. Допълнителни показатели (в случай на равенство)
Характерните допълнителни показатели са дадени в регламентите на повечето състезания на ФИДЕ, като при тяхно отсъствие се спазва следното:

(а) за швейцарски турнири, в които всички участници са градирани се сумират индивидуалните коефициенти ЕЛО на противниците, като се елиминира коефициентът на най-ниско градириният протвинки. Печели състезателят с най-висик сбор. Ако все още има равенство, елиминира са коефициентът ЕЛО на следващия най-ниско градиран противник (протвници) до достигане на решение.

б) за останалите швейцарски турнири (б.р.където не всички състезатели са градирани) - сборът от последователно натрупаните точки, които всеки състезател има след всички изиграни кръгове. Печели състезателят с най-висок сбор. При равенство се изважда резултатът от първия кръг, при необходимост от втория кръг и т.н.

17. Правила за вкючване на закъснели състезатели

Съгласно Турнирните правила на ФИДЕ за провеждане на всеки очакван състезател, който не пристигне на мястото на състезанитето преди определеното време за тегленето на жребия, се изключва от състезанитето. Изключение може да се направи само за регистрирани състезатели, които предварително писменно са уведомили, че им се налага да закъснеят. На място главният съдия решава дали да допусне закъснели участници.

а) ако времето на пристигане, посочено от закъснелия участник, е преди започване на първия кръг, състезателят получава състезателен номер и се групира по обичайния начин.

б) ако времето на пристигане, посочено от закъснелия участник, е за началото на втория (или третия) кръг, тогава той не се групира и не получава точки за пропуснатите кръгове. Само след като действително пристигне на него му се дава , подходящ турнирен номер. При такива обстоятелства турнирните номера, които са дадени при започването на турнира се считат за условни. Окончателните турнирни номера се дават само след като списъкът на участниците е приключен и са нанесени съответните поправки в таблицата с резултатите. Състезател, който отсъства не може да бъде свободен (почиващ).

18. Увеличаване на въжмотостите за реализация на състезателите

Швейцарската система на ФИДЕ образува двойките по обективен и безпристрастен начин. Различните съдии, които съставят двойките, трябва да достигнат до идентични двойки. Конгресът в Грац не прие предложението за промени в обичайните двойки с цел увеличаване на възможносттите за покриване на норми.